Sep 17, 2007, 9:05 PM

Бяла приказка 

  Poetry
619 0 3
Как тихичко вали снегът навън.
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.
Самотна, тъжна, бяла красота.
Студът рисува шарки по стъклата...
Безкрайно пуста е душата ми -
обгърната със бяла пелена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Дюлгерова All rights reserved.

Random works
: ??:??