Sep 17, 2007, 9:05 PM

Бяла приказка

Poetry

710 0 3

Как тихичко вали снегът навън.
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.

Самотна, тъжна, бяла красота.
Студът рисува шарки по стъклата...
Безкрайно пуста е душата ми -
обгърната със бяла пелена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gerrda (Геновева Христова)

Да...
Приказна тъга си сътворила...
Много хубава!

2007-09-18T05:05:48+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тъжна си мила, Анна, но стихът ти е прекрасен.Изящна бяла приказка.С обич.

2007-09-17T23:21:05+03:00
detdim (Детелина)

Тъга...

2007-09-17T21:08:05+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0