Sep 17, 2007, 9:05 PM
Бяла приказка
Как тихичко вали снегът навън.
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.
Самотна, тъжна, бяла красота.
Студът рисува шарки по стъклата...
Безкрайно пуста е душата ми -
обгърната със бяла пелена.
Затрупва къщи, улици, дървета.
Натрупва преспи в моята душа
и бавно заледява ми сърцето.
Самотна, тъжна, бяла красота.
Студът рисува шарки по стъклата...
Безкрайно пуста е душата ми -
обгърната със бяла пелена.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тъжна си мила, Анна, но стихът ти е прекрасен.Изящна бяла приказка.С обич.
-
Тъга...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Приказна тъга си сътворила...
Много хубава!