БЯЛА РОЗА
Все ми се присънва нощем
бяла роза от дантела,
тихо огъня ми взела,
а искам да я топля още...
Сънят за миг да се открехне -
топъл дъжд ще призова,
лъчи от лято ще сбера -
при мен да не завехне...
И щом изпъстри свод дъга,
ще повия със пастел,
с очи при мене взел -
за да не бъде тя сама...
Защо не мога да съм цял
без чудния й лик,
във всеки нежен миг?
В съня съм най-Живял!
11.02.08.
© Ивайло Яков Все права защищены