27 февр. 2008 г., 14:07

Бяла роза

1.5K 0 11
 

         БЯЛА РОЗА

 

Все ми се присънва нощем

бяла роза от дантела,

тихо огъня ми взела,

а искам да я топля още...

 

Сънят за миг да се открехне -

топъл дъжд ще призова,

лъчи от лято ще сбера -

при мен да не завехне...

 

И щом изпъстри свод дъга,

ще повия със пастел,

с очи при мене взел -

за да не бъде тя сама...

 

Защо не мога да съм цял

без чудния й лик,

във всеки нежен миг?

В съня съм най-Живял!

 

11.02.08.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Яков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...