Бяла роза

Поезия

1.5K 0 11

БЯЛА РОЗА

Все ми се присънва нощем

бяла роза от дантела,

тихо огъня ми взела,

а искам да я топля още...

Сънят за миг да се открехне -

топъл дъжд ще призова,

лъчи от лято ще сбера -

при мен да не завехне...

И щом изпъстри свод дъга,

ще повия със пастел,

с очи при мене взел -

за да не бъде тя сама...

Защо не мога да съм цял

без чудния й лик,

във всеки нежен миг?

В съня съм най-Живял!

11.02.08.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

eddie (Ивайло Яков)

Добро утро Благодаря! Много усмивки от мен.

2008-02-28T05:10:29+02:00
Емералд (Мариета Вълчева)

Много, много ми хареса !
Поздравления !!!

2008-02-27T22:48:16+02:00
dodic (Деян Димитров)

Толкова бяло, нежно, както розата ти, Ивайло.
Прекрасен стих.
Поздрав.

2008-02-27T21:24:34+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много хубав стих, Иво!!!
Поздравления!!!

2008-02-27T20:45:32+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

"Защо не мога да съм цял
без чудния й лик,
във всеки нежен миг?
В съня съм най-Живял!"

Прекрасен финал,Еди!
Поздравления!

2008-02-27T19:15:17+02:00