БЯЛА РОЗА
Все ми се присънва нощем
бяла роза от дантела,
тихо огъня ми взела,
а искам да я топля още...
Сънят за миг да се открехне -
топъл дъжд ще призова,
лъчи от лято ще сбера -
при мен да не завехне...
И щом изпъстри свод дъга,
ще повия със пастел,
с очи при мене взел -
за да не бъде тя сама...
Защо не мога да съм цял
без чудния й лик,
във всеки нежен миг?
В съня съм най-Живял!
11.02.08.
© Ивайло Яков All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря! Много усмивки от мен.