1 сент. 2009 г., 11:56
Бяла съм, мръсно бяла,
като поругана невинност -
нося си полу-вяра
от охлузена искреност.
Чиста съм, почти чиста
и понякога даже се смея
със невинност лъчиста,
ако друг не заплюе по нея.
Светла съм, мъжделиво проблясва
светлината в мен – уморена,
ражда се и пак загасва,
от живота ни заслепена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация