Бяла съм, мръсно бяла,
като поругана невинност -
нося си полу-вяра
от охлузена искреност.
Чиста съм, почти чиста
и понякога даже се смея
със невинност лъчиста,
ако друг не заплюе по нея.
Светла съм, мъжделиво проблясва
светлината в мен – уморена,
ражда се и пак загасва,
от живота ни заслепена.
Съща съм, не съвсем съща,
алчни крадци са дните,
вземат ни и ни връщат
пообрани душите...
© Еуфория All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
