15 дек. 2016 г., 20:00

Бяла съм

2.2K 7 11

Пак ми липсваш и пак те жадувам,
мое силно, горещо момче,
вместо с тебе с тъгата флиртувам
и изгубвам се в нея... дете.

И пътувам през твоите мисли,
там попадам на цветни следи,
виждам себе си в цвете разлистено,
по стеблото ми – тънки бодли.

Дивна роза за твоето тяло,
в мрак ухая на нежна негà,
и разцъфвам в душата ти...   в бяло,
моя страстна, безумна съдба.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...