4 апр. 2006 г., 00:18

БЯЛА ТИШИНА

832 0 4
В ПАМЕТ НА САШО
1985-2006 Г.

Един живот угасна твърде рано
под преспите лавинни в един фатален ден.
Една звезда огромна падна от небето,
навя ни скръб в сърцата с дъхът си ледено студен.
И как живеем днес без теб?
Всичко се повтаря както бе преди.
Но тази болка, че те няма
дали ще може нявга времето от нас да заличи?
Очакваме те всяка вечер, сънуваме те всяка нощ.
Животът и така е труден,
а без теб непоносимо лош.
Ти толкоз много обичаше планината
и точно тя без жал от нас те раздели.
Не беше честно да го прави,
живота трябваше да продължи.
Но както казват, болката не пита.
Навярно Господ е решил така.
Остана само гроб на който плачем...
Последно сбогом и почивай в мир сега.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...