БЯЛА ТИШИНА
1985-2006 Г.
Един живот угасна твърде рано
под преспите лавинни в един фатален ден.
Една звезда огромна падна от небето,
навя ни скръб в сърцата с дъхът си ледено студен.
И как живеем днес без теб?
Всичко се повтаря както бе преди.
Но тази болка, че те няма
дали ще може нявга времето от нас да заличи?
Очакваме те всяка вечер, сънуваме те всяка нощ.
Животът и така е труден,
а без теб непоносимо лош.
Ти толкоз много обичаше планината
и точно тя без жал от нас те раздели.
Не беше честно да го прави,
живота трябваше да продължи.
Но както казват, болката не пита.
Навярно Господ е решил така.
Остана само гроб на който плачем...
Последно сбогом и почивай в мир сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени