4.04.2006 г., 0:18

БЯЛА ТИШИНА

829 0 4
В ПАМЕТ НА САШО
1985-2006 Г.

Един живот угасна твърде рано
под преспите лавинни в един фатален ден.
Една звезда огромна падна от небето,
навя ни скръб в сърцата с дъхът си ледено студен.
И как живеем днес без теб?
Всичко се повтаря както бе преди.
Но тази болка, че те няма
дали ще може нявга времето от нас да заличи?
Очакваме те всяка вечер, сънуваме те всяка нощ.
Животът и така е труден,
а без теб непоносимо лош.
Ти толкоз много обичаше планината
и точно тя без жал от нас те раздели.
Не беше честно да го прави,
живота трябваше да продължи.
Но както казват, болката не пита.
Навярно Господ е решил така.
Остана само гроб на който плачем...
Последно сбогом и почивай в мир сега.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...