Apr 4, 2006, 12:18 AM

БЯЛА ТИШИНА 

  Poetry
656 0 4
В ПАМЕТ НА САШО
1985-2006 Г.

Един живот угасна твърде рано
под преспите лавинни в един фатален ден.
Една звезда огромна падна от небето,
навя ни скръб в сърцата с дъхът си ледено студен.
И как живеем днес без теб?
Всичко се повтаря както бе преди.
Но тази болка, че те няма
дали ще може нявга времето от нас да заличи?
Очакваме те всяка вечер, сънуваме те всяка нощ.
Животът и така е труден,
а без теб непоносимо лош.
Ти толкоз много обичаше планината
и точно тя без жал от нас те раздели.
Не беше честно да го прави,
живота трябваше да продължи.
Но както казват, болката не пита.
Навярно Господ е решил така.
Остана само гроб на който плачем...
Последно сбогом и почивай в мир сега.


© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??