Apr 4, 2006, 12:18 AM

БЯЛА ТИШИНА

  Poetry
830 0 4
В ПАМЕТ НА САШО
1985-2006 Г.

Един живот угасна твърде рано
под преспите лавинни в един фатален ден.
Една звезда огромна падна от небето,
навя ни скръб в сърцата с дъхът си ледено студен.
И как живеем днес без теб?
Всичко се повтаря както бе преди.
Но тази болка, че те няма
дали ще може нявга времето от нас да заличи?
Очакваме те всяка вечер, сънуваме те всяка нощ.
Животът и така е труден,
а без теб непоносимо лош.
Ти толкоз много обичаше планината
и точно тя без жал от нас те раздели.
Не беше честно да го прави,
живота трябваше да продължи.
Но както казват, болката не пита.
Навярно Господ е решил така.
Остана само гроб на който плачем...
Последно сбогом и почивай в мир сега.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...