29 янв. 2011 г., 18:37

Бялата Принцеса

2.7K 0 7

Вдигаш отново гордо глава,
готова за поредния бал на принцесите.
Облякла рокля от бяла тафта,
с  шевици от снежни виелици.

Усмихваш се – изпепеляващо смразяваща,
с очи – прозрачни ледени кристали.
Пронизваш с поглед тъй опияняващо,
че пламват бузите  алени.

Показваш сила, власт и темперамент,
наздравица вдигаш със фреш
от чувства в афелий изпратени,
а всъщност в своя апогей.

Стискаш зъби и раздаваш сияйност,

с ветрове и стихии ще се прегърнеш

и се молиш в тези минути безкрайни

парчето лед в сълза да не превърнеш.

 

Защото късче сърце ти е нужно
снежната магия да изпепели.
Истинско, чисто, изгарящо теменужено,
даряващо обич и смели мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...