29.01.2011 г., 18:37

Бялата Принцеса

2.7K 0 7

Вдигаш отново гордо глава,
готова за поредния бал на принцесите.
Облякла рокля от бяла тафта,
с  шевици от снежни виелици.

Усмихваш се – изпепеляващо смразяваща,
с очи – прозрачни ледени кристали.
Пронизваш с поглед тъй опияняващо,
че пламват бузите  алени.

Показваш сила, власт и темперамент,
наздравица вдигаш със фреш
от чувства в афелий изпратени,
а всъщност в своя апогей.

Стискаш зъби и раздаваш сияйност,

с ветрове и стихии ще се прегърнеш

и се молиш в тези минути безкрайни

парчето лед в сълза да не превърнеш.

 

Защото късче сърце ти е нужно
снежната магия да изпепели.
Истинско, чисто, изгарящо теменужено,
даряващо обич и смели мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...