Jan 29, 2011, 6:37 PM

Бялата Принцеса

  Poetry » Love
2.7K 0 7

Вдигаш отново гордо глава,
готова за поредния бал на принцесите.
Облякла рокля от бяла тафта,
с  шевици от снежни виелици.

Усмихваш се – изпепеляващо смразяваща,
с очи – прозрачни ледени кристали.
Пронизваш с поглед тъй опияняващо,
че пламват бузите  алени.

Показваш сила, власт и темперамент,
наздравица вдигаш със фреш
от чувства в афелий изпратени,
а всъщност в своя апогей.

Стискаш зъби и раздаваш сияйност,

с ветрове и стихии ще се прегърнеш

и се молиш в тези минути безкрайни

парчето лед в сълза да не превърнеш.

 

Защото късче сърце ти е нужно
снежната магия да изпепели.
Истинско, чисто, изгарящо теменужено,
даряващо обич и смели мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...