Бялата смърт приласка те в обятия,
тихо обгърна те с бели ръце,
нито снегът я довя, нито вятърът,
просто отпусна до теб колене.
На бялата истина в скутите бели
смълчан, ти положи глава,
пое те из своите бели предели,
оставила в мен празнота.
© Светличка Все права защищены