Зима бяла се е спряла
над градчето китно Бяла.
Бели ниви, бели двóри.
Сняг затрупал е стобóри.
Бяло агънце подскача,
лае беличкото куче.
И фенер прогонва здрача.
Спинка бабиното внуче.
В бяла къща до прозорче,
зад перденце снежнобяло.
Бяла мóма се е спряла.
Песен тихичко запяла.
За мечта моминска, чиста,
булка тя да бъде - бяла.
Песен стара тихо пяла
за любов, за родна Бяла.
© Хари Спасов Все права защищены