2.03.2018 г., 11:42

Бяла

567 3 13

                Зима бяла се е спряла

                над градчето китно Бяла.

                Бели ниви, бели двóри.

                Сняг затрупал е стобóри.

 

                Бяло агънце подскача,

                лае беличкото куче.

                И фенер прогонва здрача.

                Спинка бабиното внуче.

 

                В бяла къща до прозорче,

                зад перденце снежнобяло.

                Бяла мóма се е спряла.

                Песен тихичко запяла.

 

                За мечта моминска, чиста,

                булка тя да бъде - бяла.

                Песен стара тихо пяла

                за любов, за родна Бяла.

            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...