25 окт. 2007 г., 23:12

Бялото начало

1.3K 0 4
Спретнат, прилично облечен
(потръпващ от трепет)
с бяла ризка и синя яка.

Срамежливо потиснат
(усмихнат вървеше)
стискаше малко кокиче в ръка.

Наоколо бели чувства се пръскаха
(любовта му от бяло преливаше)
тя бе толкоз чиста и бяла,
(нали бе първа - как иначе?)

Бели чувства, бяла любов,
(като в приказно бяла картина)
той се чудеше дали е готов
в тази първа любов да се впие.

Преглътна плахо, погледна напред,
(там стоеше прекрасно момиче)
нежен поглед, красив силует.
Да й даде ли свойто кокиче?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, много е хубаво, но някак си като незавършено! Докога и какво има да се чуди! Краят трябваше да бъде:
    "И той й поднесе кокичето!"
  • Колко чистота и невинност блика от стиха ти!
    Стана ми едно,такова,бяло на душата!!!
    Браво!
  • Аххх... тази първа любов! Най-искрените невинни и силни чувства.Тази любов се помни винаги
  • Чудесно е!!! Добре ще е ако и го даде

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...