25 окт. 2007 г., 23:12

Бялото начало

1.3K 0 4
Спретнат, прилично облечен
(потръпващ от трепет)
с бяла ризка и синя яка.

Срамежливо потиснат
(усмихнат вървеше)
стискаше малко кокиче в ръка.

Наоколо бели чувства се пръскаха
(любовта му от бяло преливаше)
тя бе толкоз чиста и бяла,
(нали бе първа - как иначе?)

Бели чувства, бяла любов,
(като в приказно бяла картина)
той се чудеше дали е готов
в тази първа любов да се впие.

Преглътна плахо, погледна напред,
(там стоеше прекрасно момиче)
нежен поглед, красив силует.
Да й даде ли свойто кокиче?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Госпожа Стихийно Бедствие Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, много е хубаво, но някак си като незавършено! Докога и какво има да се чуди! Краят трябваше да бъде:
    "И той й поднесе кокичето!"
  • Колко чистота и невинност блика от стиха ти!
    Стана ми едно,такова,бяло на душата!!!
    Браво!
  • Аххх... тази първа любов! Най-искрените невинни и силни чувства.Тази любов се помни винаги
  • Чудесно е!!! Добре ще е ако и го даде

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...