Oct 25, 2007, 11:12 PM

Бялото начало

Poetry » Other

1.3K 0 4

Спретнат, прилично облечен
(потръпващ от трепет)
с бяла ризка и синя яка.

Срамежливо потиснат
(усмихнат вървеше)
стискаше малко кокиче в ръка.

Наоколо бели чувства се пръскаха
(любовта му от бяло преливаше)
тя бе толкоз чиста и бяла,
(нали бе първа - как иначе?)

Бели чувства, бяла любов,
(като в приказно бяла картина)
той се чудеше дали е готов
в тази първа любов да се впие.

Преглътна плахо, погледна напред,
(там стоеше прекрасно момиче)
нежен поглед, красив силует.
Да й даде ли свойто кокиче?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ангар (Ангел Чортов)

Ех, много е хубаво, но някак си като незавършено! Докога и какво има да се чуди! Краят трябваше да бъде:
"И той й поднесе кокичето!"

2008-02-16T17:43:00+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Колко чистота и невинност блика от стиха ти!
Стана ми едно,такова,бяло на душата!!!
Браво!

2007-10-26T10:52:28+03:00
^Miss^sixty^ (Милица)

Аххх... тази първа любов! Най-искрените невинни и силни чувства.Тази любов се помни винаги

2007-10-26T02:48:39+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Чудесно е!!! Добре ще е ако и го даде

2007-10-25T23:40:11+03:00