Бялото начало
(потръпващ от трепет)
с бяла ризка и синя яка.
Срамежливо потиснат
(усмихнат вървеше)
стискаше малко кокиче в ръка.
Наоколо бели чувства се пръскаха
(любовта му от бяло преливаше)
тя бе толкоз чиста и бяла,
(нали бе първа - как иначе?)
Бели чувства, бяла любов,
(като в приказно бяла картина)
той се чудеше дали е готов
в тази първа любов да се впие.
Преглътна плахо, погледна напред,
(там стоеше прекрасно момиче)
нежен поглед, красив силует.
Да й даде ли свойто кокиче?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени
