25.10.2007 г., 23:12

Бялото начало

1.3K 0 4
Спретнат, прилично облечен
(потръпващ от трепет)
с бяла ризка и синя яка.

Срамежливо потиснат
(усмихнат вървеше)
стискаше малко кокиче в ръка.

Наоколо бели чувства се пръскаха
(любовта му от бяло преливаше)
тя бе толкоз чиста и бяла,
(нали бе първа - как иначе?)

Бели чувства, бяла любов,
(като в приказно бяла картина)
той се чудеше дали е готов
в тази първа любов да се впие.

Преглътна плахо, погледна напред,
(там стоеше прекрасно момиче)
нежен поглед, красив силует.
Да й даде ли свойто кокиче?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, много е хубаво, но някак си като незавършено! Докога и какво има да се чуди! Краят трябваше да бъде:
    "И той й поднесе кокичето!"
  • Колко чистота и невинност блика от стиха ти!
    Стана ми едно,такова,бяло на душата!!!
    Браво!
  • Аххх... тази първа любов! Най-искрените невинни и силни чувства.Тази любов се помни винаги
  • Чудесно е!!! Добре ще е ако и го даде

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...