25.10.2007 г., 23:12

Бялото начало

1.3K 0 4
Спретнат, прилично облечен
(потръпващ от трепет)
с бяла ризка и синя яка.

Срамежливо потиснат
(усмихнат вървеше)
стискаше малко кокиче в ръка.

Наоколо бели чувства се пръскаха
(любовта му от бяло преливаше)
тя бе толкоз чиста и бяла,
(нали бе първа - как иначе?)

Бели чувства, бяла любов,
(като в приказно бяла картина)
той се чудеше дали е готов
в тази първа любов да се впие.

Преглътна плахо, погледна напред,
(там стоеше прекрасно момиче)
нежен поглед, красив силует.
Да й даде ли свойто кокиче?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, много е хубаво, но някак си като незавършено! Докога и какво има да се чуди! Краят трябваше да бъде:
    "И той й поднесе кокичето!"
  • Колко чистота и невинност блика от стиха ти!
    Стана ми едно,такова,бяло на душата!!!
    Браво!
  • Аххх... тази първа любов! Най-искрените невинни и силни чувства.Тази любов се помни винаги
  • Чудесно е!!! Добре ще е ако и го даде

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...