25.10.2007 г., 23:12

Бялото начало

1.3K 0 4
Спретнат, прилично облечен
(потръпващ от трепет)
с бяла ризка и синя яка.

Срамежливо потиснат
(усмихнат вървеше)
стискаше малко кокиче в ръка.

Наоколо бели чувства се пръскаха
(любовта му от бяло преливаше)
тя бе толкоз чиста и бяла,
(нали бе първа - как иначе?)

Бели чувства, бяла любов,
(като в приказно бяла картина)
той се чудеше дали е готов
в тази първа любов да се впие.

Преглътна плахо, погледна напред,
(там стоеше прекрасно момиче)
нежен поглед, красив силует.
Да й даде ли свойто кокиче?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Госпожа Стихийно Бедствие Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, много е хубаво, но някак си като незавършено! Докога и какво има да се чуди! Краят трябваше да бъде:
    "И той й поднесе кокичето!"
  • Колко чистота и невинност блика от стиха ти!
    Стана ми едно,такова,бяло на душата!!!
    Браво!
  • Аххх... тази първа любов! Най-искрените невинни и силни чувства.Тази любов се помни винаги
  • Чудесно е!!! Добре ще е ако и го даде

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...