Бъди до мен....
Бъди до мен, когато плача!
Изтрий сълзите ми с целувки.
За да усетя, че още съм желана,
да ме стоплиш с милувки.
Бъди до мен,
щом стъпила съм на ръба на пропаст.
И винаги, когато се препъвам,
подпирай ме с мъжкото си рамо.
Подай ръка!...
Придърпай ме в прегръдката си силна.
За да усещам, че ме искаш още.
Твойте нежни ласки да ми дават сила,
на живота винаги да се усмихвам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ваня Атанасова - Панова Все права защищены
