Бъди до мен, когато плача!
Изтрий сълзите ми с целувки.
За да усетя, че още съм желана,
да ме стоплиш с милувки.
Бъди до мен,
щом стъпила съм на ръба на пропаст.
И винаги, когато се препъвам,
подпирай ме с мъжкото си рамо.
Подай ръка!...
Придърпай ме в прегръдката си силна.
За да усещам, че ме искаш още.
Твойте нежни ласки да ми дават сила,
на живота винаги да се усмихвам!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
