Бъди до мен....
Бъди до мен, когато плача!
Изтрий сълзите ми с целувки.
За да усетя, че още съм желана,
да ме стоплиш с милувки.
Бъди до мен,
щом стъпила съм на ръба на пропаст.
И винаги, когато се препъвам,
подпирай ме с мъжкото си рамо.
Подай ръка!...
Придърпай ме в прегръдката си силна.
За да усещам, че ме искаш още.
Твойте нежни ласки да ми дават сила,
на живота винаги да се усмихвам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени
