Да бяха хвърлен камък, да умея
от думите да вдигна барикади.
От срам страните мои аленеят!
Един народ сме уж, а ми се гади.
За нещо си там някой каканиже,
доказва си умът и правотата.
На стълб позорен връзва своя ближен,
кал Господ дал и сган – така устата.
По лична карта само и на книга
сме българи – с почти световно его.
Апостоле, дали ти се повдига
и питаш се, като тогава: Де го ...