Feb 19, 2024, 11:13 AM

Българи?

  Poetry » Civic
956 3 6

Да бяха хвърлен камък, да умея
от думите да вдигна барикади.
От срам страните мои аленеят!
Един народ сме уж, а ми се гади.

 

За нещо си там някой каканиже,
доказва си умът и правотата.
На стълб позорен връзва своя ближен,
кал Господ дал и сган – така устата.

 

По лична карта само и на книга
сме българи – с почти световно его.
Апостоле, дали ти се повдига
и питаш се, като тогава: Де го

 

народът ти? Сред плюнки и сред хули,
озъбва се..., а уж усмихва мило...
На твоя врат и в моите думи жули
с камшичен срам въжето от бесило...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да кажа, пък да си мълча. Най-куриозното е, че вече нищо не е куриозно.
  • Каквото и да кажем:все пак Васил Левски е българин!Да се обърне времето в нас,явно още не ни се отдава.
    Чувството за вина е психологически синдром.
    Не знаем къде е погребан Апостола на Свободата,нито къде е гробът на Христо Ботев.Ами знаем ли къде са погребани великите ни царе от Първата и Втората българска държава?!
    Много обичаме саможертвата на героите в българската история,но докато са живи не ги оценяваме.Ако са властници(Стефан Стамболов,Петко Каравелов,Цар Борис Трети, Трайчо Костов и прочие са бити,убивани и вадени от гробове!
    И най-куриозното на тези трагични дати,вместо да ги отбележим с един помен от църквата, ние ги "честваме с празници!"
  • Война, която засяга и нас всячески, миграционната вълна към Европа, световната икономическа криза, пандемии... времето е такова навсякъде.
    А Левски си е Левски! Можем само да се гордеем, че имаме такива светли личности в историята си като него!
    А за спорта - не минава ден, без да има с какво да се гордеем, нашето знаме да не се издига някъде и светът да не мълчи на химна ни.
  • Гледайте спортни за самочувствие!
  • Жестоката истина!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...