17 мая 2023 г., 07:19  

Българин да се наричам

544 1 9

БЪЛГАРИН ДА СЕ НАРИЧАМ

 

... както рохолѝ поточе вдън дълбоката гора,

тъй живях си – непорочен, непорочен ще умра,

чист на тяло, благ на мисъл, братец на Светия Дух,

в стихчетата, що съм писал, ще съм бял глухарчен пух,

над полята с туфи риган, лайка, мащерка и глог

ще ви пея пак – авлига! – в шепите на Господ Бог,

 

рибка в стихналия подмол – ще ви гледам с поглед тих! –

всичко българско и родно ще прославям в своя стих,

и за българските медии ще съм щатен философ! –

благи "Аз-буки" и "Веди" ще им ги редя с любов.

Влюбен в сенчицата птича, ще си литна някой ден.

Българин да се наричам! – първа радост е за мен.

 

8 май 2023 г.

гр. Варна, 20, 45 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Валюшке! За мен е чест да публикувам стихове в този прекрасен литературен сайт!
  • Радвам се да те видя отново, Валюше
  • Твърдите ли, че тук последния стих е Ваш, а не на Вазов?
  • Хе-хе... Майсторе, нека оставим Закона за авторското право на наследниците на Дядо Вазов. Помолих Ви да не ми се бъркате в текстовете. Оттук насетне всяка Ваша редакция ще възприемам като опит за намеса във вътрешните работи на Ниагарския водопад!
  • Научна статия от 60-те години не може да отмени сега действащия Закон за авторското право и сродните му права.

Дали сега ще бъда чут, разбран?... Идва ли 🇧🇬

Смели сме във стихове, римушки,
даже и от лъвове по-смели!
Лъскаме в тях ножове и пушки,
а душите ни са свято бели...
И оформили сме поетично братство, ...
1.2K 19

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...