БЪЛГАРИН ДА СЕ НАРИЧАМ
... както рохолѝ поточе вдън дълбоката гора,
тъй живях си – непорочен, непорочен ще умра,
чист на тяло, благ на мисъл, братец на Светия Дух,
в стихчетата, що съм писал, ще съм бял глухарчен пух,
над полята с туфи риган, лайка, мащерка и глог
ще ви пея пак – авлига! – в шепите на Господ Бог,
рибка в стихналия подмол – ще ви гледам с поглед тих! –
всичко българско и родно ще прославям в своя стих,
и за българските медии ще съм щатен философ! –
благи "Аз-буки" и "Веди" ще им ги редя с любов.
Влюбен в сенчицата птича, ще си литна някой ден. ...