Отечество мое любимо,

падам аз на колене,

стих ти посвещавам,

поезията ти подарявам!

България - свята дума е това

и всички ние сме и деца -

чада, които я обичат

и в нея безрезервно се вричат.

По-хубав кът за мене няма,

за теб скърбя, когато съм далеч,

мисля си как ще се върна

и от въздуха ти ще погълна.

Обичам твойте планини,

шума на бурните реки,

как се простират поля и ниви,

мили са ми твоите земи.

Българио, за теб милея,

аз искам тук да остарея

възхищавам ти се в този час -

била си и оставаш всичко за нас - ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ!!!