7.11.2008 г., 12:02

България

568 0 0

Отечество мое любимо,

падам аз на колене,

стих ти посвещавам,

поезията ти подарявам!

 

България - свята дума е това

и всички ние сме и деца -

чада, които я обичат

и в нея безрезервно се вричат.

 

По-хубав кът за мене няма,

за теб скърбя, когато съм далеч,

мисля си как ще се върна

и от въздуха ти ще погълна.

 

Обичам твойте планини,

шума на бурните реки,

как се простират поля и ниви,

мили са ми твоите земи.

 

Българио, за теб милея,

аз искам тук да остарея

възхищавам ти се в този час -

била си и оставаш всичко за нас - ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Масалджийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...