Nov 7, 2008, 12:02 PM

България

  Poetry
569 0 0

Отечество мое любимо,

падам аз на колене,

стих ти посвещавам,

поезията ти подарявам!

 

България - свята дума е това

и всички ние сме и деца -

чада, които я обичат

и в нея безрезервно се вричат.

 

По-хубав кът за мене няма,

за теб скърбя, когато съм далеч,

мисля си как ще се върна

и от въздуха ти ще погълна.

 

Обичам твойте планини,

шума на бурните реки,

как се простират поля и ниви,

мили са ми твоите земи.

 

Българио, за теб милея,

аз искам тук да остарея

възхищавам ти се в този час -

била си и оставаш всичко за нас - ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Масалджийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...