Българска хубост II
Видение (Къпещо се момиче)
Попиваш косите си черни
с кенарена кърпа
и с дървен писан гребен
минаваш през тях.
После с бяла риза
обличаш снагата си тънка,
сукмана препасваш с тежки пафти,
които меко прозвънват.
Бавно тръгваш към селото,
а след теб в тишината остава
аромат едва доловим -
като въздишка на цвете.
И свеждат клони върбите над вира -
като че ли се покланят
пред тая хубост, нечувана никъде
и невидяна до днес...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослава Антонова Все права защищены
