Българска хубост II
Видение (Къпещо се момиче)
Попиваш косите си черни
с кенарена кърпа
и с дървен писан гребен
минаваш през тях.
После с бяла риза
обличаш снагата си тънка,
сукмана препасваш с тежки пафти,
които меко прозвънват.
Бавно тръгваш към селото,
а след теб в тишината остава
аромат едва доловим -
като въздишка на цвете.
И свеждат клони върбите над вира -
като че ли се покланят
пред тая хубост, нечувана никъде
и невидяна до днес...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Антонова Всички права запазени
