slan4ogled (Радослава Антонова) slan4ogled (Радослава Антонова)
23 804
Mar 24, 2013, 9:02 PM

Българска хубост II

  Poetry » Other
677 1 2

                                        

                                          Видение (Къпещо се момиче)

 

 

 

  Попиваш косите си черни

с кенарена кърпа

и с дървен писан гребен

минаваш през тях.

После с бяла риза

обличаш снагата си тънка,

сукмана препасваш с тежки пафти,

които меко прозвънват.

 

  Бавно тръгваш към селото,

а след теб в тишината остава

аромат едва доловим -

като въздишка на цвете.

И свеждат клони върбите над вира -

като че ли се покланят

пред тая хубост, нечувана никъде

и невидяна до днес...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0