Българско лято

26 янв. 2008 г., 23:58

Поэзия » Пейзажная

931 0 2

БЪЛГАРСКО ЛЯТО

Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи

и морето, и небето събрала в своите очи.

Жена, която в скута си държи

милион усмивки и безброй мечти.

Жена такава би могла

с усмивка, с бисерни слова

от ветровете нежни, с нежния дъждец

в душите и сърцата тя да е живец.

Жена с осанка на кралица

- на рамото и кацнала е птица.

А дланите и нежни, топли

събират вечер житни вопли.

Жена, която стъпка щом направи,

цветя, треви израстват по дъбрави.

Жена, чиято сянка

полага всичко в сладка дрямка.

Кой не би и завидял?

И душата си на Дявола не би дал?

За да живее нейния живот.

За да направи истински един народ!?