26.01.2008 г., 23:58

Българско лято

1.2K 0 2

                 БЪЛГАРСКО ЛЯТО

 

 Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи

и морето, и небето събрала в своите очи.

Жена, която в скута си държи

милион усмивки и безброй мечти.

 

Жена такава би могла

с усмивка, с бисерни слова

от ветровете нежни, с нежния дъждец

в душите и сърцата тя да е живец.

 

Жена с осанка на кралица

- на рамото и кацнала е птица.

А дланите и нежни, топли

събират вечер житни вопли.

 

Жена, която стъпка щом направи,

цветя, треви израстват по дъбрави.

Жена, чиято сянка

полага всичко в сладка дрямка.

 

Кой не би и завидял?

И душата си на Дявола не би дал?

За да живее нейния живот.

За да направи истински един народ!?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИРИНА ТЕРЗИЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...