Българско лято
БЪЛГАРСКО ЛЯТО
Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи
и морето, и небето събрала в своите очи.
Жена, която в скута си държи
милион усмивки и безброй мечти.
Жена такава би могла
с усмивка, с бисерни слова
от ветровете нежни, с нежния дъждец
в душите и сърцата тя да е живец.
Жена с осанка на кралица
- на рамото и кацнала е птица.
А дланите и нежни, топли
събират вечер житни вопли.
Жена, която стъпка щом направи,
цветя, треви израстват по дъбрави.
Жена, чиято сянка
полага всичко в сладка дрямка.
Кой не би и завидял?
И душата си на Дявола не би дал?
За да живее нейния живот.
За да направи истински един народ!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ИРИНА ТЕРЗИЕВА Всички права запазени
