26.01.2008 г., 23:58 ч.

Българско лято 

  Поезия » Пейзажна
806 0 2

                 БЪЛГАРСКО ЛЯТО

 

 Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи

и морето, и небето събрала в своите очи.

Жена, която в скута си държи

милион усмивки и безброй мечти.

 

Жена такава би могла

с усмивка, с бисерни слова

от ветровете нежни, с нежния дъждец

в душите и сърцата тя да е живец.

 

Жена с осанка на кралица

- на рамото и кацнала е птица.

А дланите и нежни, топли

събират вечер житни вопли.

 

Жена, която стъпка щом направи,

цветя, треви израстват по дъбрави.

Жена, чиято сянка

полага всичко в сладка дрямка.

 

Кой не би и завидял?

И душата си на Дявола не би дал?

За да живее нейния живот.

За да направи истински един народ!?

 

© ИРИНА ТЕРЗИЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??