Българско лято
БЪЛГАРСКО ЛЯТО
Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи
и морето, и небето събрала в своите очи.
Жена, която в скута си държи
милион усмивки и безброй мечти.
Жена такава би могла
с усмивка, с бисерни слова
от ветровете нежни, с нежния дъждец
в душите и сърцата тя да е живец.
Жена с осанка на кралица
- на рамото и кацнала е птица.
А дланите и нежни, топли
събират вечер житни вопли.
Жена, която стъпка щом направи,
цветя, треви израстват по дъбрави.
Жена, чиято сянка
полага всичко в сладка дрямка.
Кой не би и завидял?
И душата си на Дявола не би дал?
За да живее нейния живот.
За да направи истински един народ!?
© ИРИНА ТЕРЗИЕВА All rights reserved.
