Пламти морето в пурпура на залеза...
На плиткото и лодката отмаря...
Потъвам в дълбините на очите ти,
в отблясъците в синьото на ирисите
и в дланите с мазоли от веслата…
Предавам се.. Напълно доброволно.
Понасят ме ръцете ти стоманени.
Като медал увисвам на врата ти
под медальона с Божията майка…
Не знам защо и как, но ти повярвах.
Навярно е виновен онзи вятър,
отнасящ ни в началото навътре, ...