***
Пламти морето в пурпура на залеза...
На плиткото и лодката отмаря...
Потъвам в дълбините на очите ти,
в отблясъците в синьото на ирисите
и в дланите с мазоли от веслата…
Предавам се.. Напълно доброволно.
Понасят ме ръцете ти стоманени.
Като медал увисвам на врата ти
под медальона с Божията майка…
Не знам защо и как, но ти повярвах.
Навярно е виновен онзи вятър,
отнасящ ни в началото навътре,
а после - към спасителния бряг…
Или душите ни, една към друга
пътували през време и пространство,
се срещнаха и в миг се разпознаха?...
Любов ли е?... Не ще узнаем никога…
Албена Димитрова
1.8.2024.
Павликени.
Стихотворението е вдъхновено от картината "Морско настроение" на hristam - Христина Мачикян.
© Албена Димитрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, приятели и колеги!
Романтично лято ви желая, здраве и вдъхновение! -
Удавници...
"Навярно е виновен онзи вятър,
отнасящ ни в началото навътре,
а после-към спасителния бряг..."
Защо ли,още тогава не разбрах,
как морето ласкаво ви приюти,
докато щорм душите ви раздра?
И любовта на брега не ви спести!
Поздравления за написаното от теб,Албена!
Поздрави за морския пейзаж и на Христина Мачикян! -
Чудесна лирика! Поздравление, Бени!
П.П. Благодаря ти за коментара на последния ми стих и за поставянето му в Любими.
Сърдечно ти благодаря и за голямата подкрепа на останалите ми публикации! -
Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Здраве и прекрасно лято с много любов и вдъхновение ти желая!