***
Пламти морето в пурпура на залеза...
На плиткото и лодката отмаря...
Потъвам в дълбините на очите ти,
в отблясъците в синьото на ирисите
и в дланите с мазоли от веслата…
Предавам се.. Напълно доброволно.
Понасят ме ръцете ти стоманени.
Като медал увисвам на врата ти
под медальона с Божията майка…
Не знам защо и как, но ти повярвах.
Навярно е виновен онзи вятър,
отнасящ ни в началото навътре,
а после - към спасителния бряг…
Или душите ни, една към друга
пътували през време и пространство,
се срещнаха и в миг се разпознаха?...
Любов ли е?... Не ще узнаем никога…
Албена Димитрова
1.8.2024.
Павликени.
Стихотворението е вдъхновено от картината "Морско настроение" на hristam - Христина Мачикян.
© Албена Димитрова All rights reserved.
