4 февр. 2009 г., 20:21

* * *

690 0 2

С последния куршум застреляно
на твоята убийствена любов,
за кой ли път сърцето неуцелено
се бореше за капката живот.

Но този път рани го смъртоносно,
след всичките ти удари в гръдта,
с последният улучи толкоз точно,
и ето ме сега съм на ръба.

Улучи го... Какво от туй... Обичах,
мишената ти бе  а в теб цевта,
поисках го дори не го отричах,
дори и да разбирах в теб целта.

И от куршумите ти раните ликувах,
забравях ги до следващите две,
но този път сърцето ми е мъртво,
с последния живота му отне.

4 02 2009 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Касабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това са неволни грешки при самото писане. Не са умишлени ,но все пак благодаря за мнението ти...
  • Силни емоции, хубав стих!
    Само, пооправи някои грешки. Кано например "...раните лЕкувах".
    Запетайка пред "а". След "Обичах" би могло да има "!", и ново изречение. Разбира се това сама можеш да прецениш...Иначе замисъла много ми хареса!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...