4 февр. 2009 г., 20:21

* * *

687 0 2

С последния куршум застреляно
на твоята убийствена любов,
за кой ли път сърцето неуцелено
се бореше за капката живот.

Но този път рани го смъртоносно,
след всичките ти удари в гръдта,
с последният улучи толкоз точно,
и ето ме сега съм на ръба.

Улучи го... Какво от туй... Обичах,
мишената ти бе  а в теб цевта,
поисках го дори не го отричах,
дори и да разбирах в теб целта.

И от куршумите ти раните ликувах,
забравях ги до следващите две,
но този път сърцето ми е мъртво,
с последния живота му отне.

4 02 2009 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Касабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това са неволни грешки при самото писане. Не са умишлени ,но все пак благодаря за мнението ти...
  • Силни емоции, хубав стих!
    Само, пооправи някои грешки. Кано например "...раните лЕкувах".
    Запетайка пред "а". След "Обичах" би могло да има "!", и ново изречение. Разбира се това сама можеш да прецениш...Иначе замисъла много ми хареса!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...