* * *
С последния куршум застреляно
на твоята убийствена любов,
за кой ли път сърцето неуцелено
се бореше за капката живот.
Но този път рани го смъртоносно,
след всичките ти удари в гръдта,
с последният улучи толкоз точно,
и ето ме сега съм на ръба.
Улучи го... Какво от туй... Обичах,
мишената ти бе а в теб цевта,
поисках го дори не го отричах,
дори и да разбирах в теб целта.
И от куршумите ти раните ликувах,
забравях ги до следващите две,
но този път сърцето ми е мъртво,
с последния живота му отне.
4 02 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Касабова Всички права запазени
