4.02.2009 г., 20:21 ч.

* * * 

  Поезия
563 0 2

С последния куршум застреляно
на твоята убийствена любов,
за кой ли път сърцето неуцелено
се бореше за капката живот.

Но този път рани го смъртоносно,
след всичките ти удари в гръдта,
с последният улучи толкоз точно,
и ето ме сега съм на ръба.

Улучи го... Какво от туй... Обичах,
мишената ти бе  а в теб цевта,
поисках го дори не го отричах,
дори и да разбирах в теб целта.

И от куршумите ти раните ликувах,
забравях ги до следващите две,
но този път сърцето ми е мъртво,
с последния живота му отне.

4 02 2009 

© Красимира Касабова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това са неволни грешки при самото писане. Не са умишлени ,но все пак благодаря за мнението ти...
  • Силни емоции, хубав стих!
    Само, пооправи някои грешки. Кано например "...раните лЕкувах".
    Запетайка пред "а". След "Обичах" би могло да има "!", и ново изречение. Разбира се това сама можеш да прецениш...Иначе замисъла много ми хареса!
Предложения
: ??:??