МОРЕТО

Ти помниш ли морето,

високите беснеещи вълни,

кръжащите гларуси в небето

и отразените небесни светлини.

Всеки беше с усмивка на лицето,

с блясък и надежда в очите,

бяхме щастливи безгранично,

сякаш  ни се бяха сбъднали мечтите.

Морето беше нашата опора,

сили от него черпехме с теб

и продължавахме  напред  да се борим,

стопявахме с воля всеки лед.

То остана там да пази нашите тайни,

нашите спомени, копнежи, страхове,

изчистени и освободени,

бяхме готови за нови върхове.