6.06.2014 г., 20:53

* * *

576 0 0

 

МОРЕТО

 

Ти помниш ли морето,

високите беснеещи вълни,

кръжащите гларуси в небето

и отразените небесни светлини.

 

Всеки беше с усмивка на лицето,

с блясък и надежда в очите,

бяхме щастливи безгранично,

сякаш  ни се бяха сбъднали мечтите.

 

Морето беше нашата опора,

сили от него черпехме с теб

и продължавахме  напред  да се борим,

стопявахме с воля всеки лед.

 

То остана там да пази нашите тайни,

нашите спомени, копнежи, страхове,

изчистени и освободени,

бяхме готови за нови върхове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...