Ти помниш ли морето,
високите беснеещи вълни,
кръжащите гларуси в небето
и отразените небесни светлини.
Всеки беше с усмивка на лицето,
с блясък и надежда в очите,
бяхме щастливи безгранично,
сякаш ни се бяха сбъднали мечтите.
Морето беше нашата опора,
сили от него черпехме с теб
и продължавахме напред да се борим,
стопявахме с воля всеки лед.
То остана там да пази нашите тайни,
нашите спомени, копнежи, страхове,
изчистени и освободени,
бяхме готови за нови върхове.
© Доника ангелова Всички права запазени