Jun 6, 2014, 8:53 PM

* * *

575 0 0

 

МОРЕТО

 

Ти помниш ли морето,

високите беснеещи вълни,

кръжащите гларуси в небето

и отразените небесни светлини.

 

Всеки беше с усмивка на лицето,

с блясък и надежда в очите,

бяхме щастливи безгранично,

сякаш  ни се бяха сбъднали мечтите.

 

Морето беше нашата опора,

сили от него черпехме с теб

и продължавахме  напред  да се борим,

стопявахме с воля всеки лед.

 

То остана там да пази нашите тайни,

нашите спомени, копнежи, страхове,

изчистени и освободени,

бяхме готови за нови върхове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доника ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...