25 нояб. 2022 г., 19:48

***

1.1K 4 8

***

 

Не поглеждай встрани. Не мълчи.

Аз съм твоето старо момче.

Есента ли отново вали

и ни пита без глас:"Накъде?".

 

Не въздъхвай дълбоко. Поспри.

Аз съм твоята стара съдба.

Есента ли разпуска мъгли

и ни пита безкрай:"Докога?".

 

Не ранявай сърцето! Кажи!

Аз съм твоята стара мечта.

Есента ще ни чуе. Нали?

Ще прошепне на глас:"Вечността...".

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...