25.11.2022 г., 19:48

***

1.1K 4 8

***

 

Не поглеждай встрани. Не мълчи.

Аз съм твоето старо момче.

Есента ли отново вали

и ни пита без глас:"Накъде?".

 

Не въздъхвай дълбоко. Поспри.

Аз съм твоята стара съдба.

Есента ли разпуска мъгли

и ни пита безкрай:"Докога?".

 

Не ранявай сърцето! Кажи!

Аз съм твоята стара мечта.

Есента ще ни чуе. Нали?

Ще прошепне на глас:"Вечността...".

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...