25.11.2022 г., 19:48

***

1.1K 4 8

***

 

Не поглеждай встрани. Не мълчи.

Аз съм твоето старо момче.

Есента ли отново вали

и ни пита без глас:"Накъде?".

 

Не въздъхвай дълбоко. Поспри.

Аз съм твоята стара съдба.

Есента ли разпуска мъгли

и ни пита безкрай:"Докога?".

 

Не ранявай сърцето! Кажи!

Аз съм твоята стара мечта.

Есента ще ни чуе. Нали?

Ще прошепне на глас:"Вечността...".

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...