* * *
За теб съм по-красива с усмивка фалшива?
Но не ми се иска сълзите да изтрия? Една усмивка нищо не би заличила, щом толкова болка зад себе си е скрила. Но дали напразно е проронена всяка сълза? Дали поне за миг усети, че ме нараняваш? Колко пъти ще изгасва нашата искра? Защо пак и пак я възпламеняваш?
Искаш да видиш всяка част от мойта красота,
и защо съм такава да ти разкажа...
Няма смисъл - изпълнена съм с празнота -
това ли искаш да ти покажа?!
И какво сега?
Видя, че вместо сърце, има заключена врата...
Какво има зад нея ли?
Още и още празнота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветина Ненчева Все права защищены
