17 окт. 2018 г., 03:38

цедката на приятелството

1.4K 0 2

Голямо, голямо е сърцето ми...
Но тесен на входа е отвора.
И малко осмеляват се, 
да открехнат и надникнат зад портала.

 

Студено им е още в коридора, 
на хората страдащи от малодушие. 
Безмилостни са стражите на сърцето ми.
Ако надушили са недобродушие.

 

Голямо, голями е сърцето ми.
Но топло и уютно е само за малцина.
Всички гости не със залъка си,
а с парченца от душата си съм ги гостила.

 

Пойла съм ги с кръв от раните си.
И в чашата наливали са ми отрова.
На тръгване взимали са толкова от мен,
че питала съм се как отново да съм цяла.

 

Голямо, голямо е сърцето ми.
А с времето все по-малко хора то побира.
Останали са само тези,
дето не са ми позволили да съм се саморазрушила.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катрин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...