17 окт. 2018 г., 03:38

цедката на приятелството

1.4K 0 2

Голямо, голямо е сърцето ми...
Но тесен на входа е отвора.
И малко осмеляват се, 
да открехнат и надникнат зад портала.

 

Студено им е още в коридора, 
на хората страдащи от малодушие. 
Безмилостни са стражите на сърцето ми.
Ако надушили са недобродушие.

 

Голямо, голями е сърцето ми.
Но топло и уютно е само за малцина.
Всички гости не със залъка си,
а с парченца от душата си съм ги гостила.

 

Пойла съм ги с кръв от раните си.
И в чашата наливали са ми отрова.
На тръгване взимали са толкова от мен,
че питала съм се как отново да съм цяла.

 

Голямо, голямо е сърцето ми.
А с времето все по-малко хора то побира.
Останали са само тези,
дето не са ми позволили да съм се саморазрушила.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катрин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...