цедката на приятелството
Голямо, голямо е сърцето ми...
Но тесен на входа е отвора.
И малко осмеляват се,
да открехнат и надникнат зад портала.
Студено им е още в коридора,
на хората страдащи от малодушие.
Безмилостни са стражите на сърцето ми.
Ако надушили са недобродушие.
Голямо, голями е сърцето ми.
Но топло и уютно е само за малцина.
Всички гости не със залъка си,
а с парченца от душата си съм ги гостила.
Пойла съм ги с кръв от раните си.
И в чашата наливали са ми отрова.
На тръгване взимали са толкова от мен,
че питала съм се как отново да съм цяла.
Голямо, голямо е сърцето ми.
А с времето все по-малко хора то побира.
Останали са само тези,
дето не са ми позволили да съм се саморазрушила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катрин Всички права запазени
