цедката на приятелството
Голямо, голямо е сърцето ми...
Но тесен на входа е отвора.
И малко осмеляват се,
да открехнат и надникнат зад портала.
Студено им е още в коридора,
на хората страдащи от малодушие.
Безмилостни са стражите на сърцето ми.
Ако надушили са недобродушие.
Голямо, голями е сърцето ми.
Но топло и уютно е само за малцина.
Всички гости не със залъка си,
а с парченца от душата си съм ги гостила.
Пойла съм ги с кръв от раните си.
И в чашата наливали са ми отрова.
На тръгване взимали са толкова от мен,
че питала съм се как отново да съм цяла.
Голямо, голямо е сърцето ми.
А с времето все по-малко хора то побира.
Останали са само тези,
дето не са ми позволили да съм се саморазрушила.
© Катрин All rights reserved.
