12 апр. 2016 г., 20:08

Целта

605 0 4

Целта

 

Гърбицата бродя на Тунела си-Път.

Ноктите стъпват „на сляпо”.

Опипом търся сълза в изумруд -

„на зелено” изяла Едничкото лято.

 

Безкраят догаря – до метър, до два.

Фитилът съблякъл е восък в тунел,

в ресници лъстиви пак ляга плътта -

да зачене от Слънцето - Бъдната цел.

 

Когато до Светло се плисна

(объркала Изход и Вход)

и своите мигли притисна -

ще капне Живецът в кивот.

 

Р. Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еси, Младене, Таня - благодаря ви! И на "единицата" благодаря.
  • Много ми хареса, Рени! Доставяш удоволствие със стиховете си. Поздравления!!!
  • ... дано капне там - не в догорялото... но и там да капне - стръкче ще поникне... Времето се муши навсякъде...
  • Оригинално и силно! Който е писал 1 на този текст е просто хейтър. Не обръщай внимание, Рени. Затова забраних оценяването на мои текстове. Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...